Теодора Вулджева, училищен психолог в Американския колеж в София.  Откакто

Теодора Вулджева, учебен психолог в Американския лицей в София.

 Откакто бях малко дете, за мен най-интересни са хората и книгите. Разбирането е моята пристрастеност. Не е изненада, че станах Консултативен психолог. През годините съм заемала разнообразни позиции в областта на образованието, както и в корпоративния бранш. Доброволствам и вземам участие в неправителствени планове повече от 15 години, като преди всичко съм работила с младежи в риск.

 Според опита ми в огромна част от случаите, когато хората търсят психическа помощ, в действителност имат потребност от образование. Обучение по какъв начин да разпознават и ценят личните си усеща и емоции; какво значи емпатия; по какъв начин да споделят личните си потребности и да почитат потребностите на другите; по какъв начин да изградят самоуважение и прочие Обичам работата си и получавам от нея голямо задоволство.

 Всеки родител желае детето му да е крепко, щастливо и сполучливо. За страдание, децата ни са изложени всекидневно на стрес, който може да докара до доста неприятни последствия. Знаем ли по какъв начин да предпазим децата си и по какъв начин да приказваме с тях – това са единствено част от въпросите, които зададохме на психолога Теодора Вулджева.

 Като психолог бихте ли дали определение на напрежението, което да е разбираемо за хората. Какво тъкмо съставлява стресът и по какъв начин ни се отразява?

 Стресът е положение, при което условията на действителността към нас са по-големи от вътрешните запаси, с които можем да ги посрещнем. Стресът не се дефинира от външни фактори, а от субективното ни прекарване. Една и съща обстановка може да се възприема от двама души радикално друго. Мит е, че всеки стрес е нездравословен. Има равнища на стрес, които са положителни, така наречен еустрес. В този случай човек активизира запаси, които не е употребявал, развива нови умения, реализира задоволство. От времето на пещерните хора, стресът е причина човешкият тип да оцелее и да еволюира. Как реагира човешкият организъм на стресиращо събитие, да вземем за пример, на среща със саблезъб тигър? В мозъка се задейства така наречен реакция „ пердах или бягство “. Отделя се голямо количество хормони, наричани още стресови хормони – кортизол и адреналин. Този хормонален гърмеж изпраща сигнали към тялото да се приготви за пердах или бягство. Има и трети тип реакция – „ заледяване “. В този случай силата, мобилизирана за отговор на опасността, остава заключена в нервната система. Подходящ отговор, в случай че срещнем мечка в гората. В съвремието обаче тези реактивни положения ни разболяват. Доказано е, че стресът е извършител на сърдечносъдови болести, диабет, язва, срив на имунната система, оплешивяване и други Освен върху физическото ни здраве, последствията са и върху прочувственото ни положение, познавателните ни качества и държанието ни.

 Доколко децата са жертва на стрес в днешно време?

 Не знам за статистики за България, само че четох за проучване във Англия във връзка Световния ден на психологичното здраве 2018, в кoето се показва, че 1 на всеки 10 деца страда от психологичен проблем. Това не значи психологична болест, само че е знак за високи равнища на стрес. Най-честите признаци са тревога, депресивност, експанзия. Разбира се, прочувственият климат в фамилията, връзките сред родителите, качественото време, прекарвано с тях, са от основно значение. Децата и младежите „ бягат “ в интернет и обществените мрежи, които, от своя страна, имат голямо въздействие върху самооценката и настроението им. Постоянното сравняване с „ съвършени инстаграм звезди “ и обществените мнения могат да имат гибелен резултат върху една съзряваща душeвност.

Когато децата тръгнат на учебно заведение в каква степен това е стресиращо за тях?

 Както споделих и първоначално, няма безапелационни и справедливи стресиращи събития. Всичко зависи от персоналното усещане на протичащото се. Случаите, в които децата претърпяват тежко тръгването на учебно заведение, постоянно се дължи на незадоволителна психическа подготвеност, т.е. може да им липсва убеденост, че ще се оправят, боязън от социализиране с доста и по-големи деца, терзание по какъв начин ще бъдат признати. Нагласата на родителите към тръгването на учебно заведение и по какъв начин те го показват на детето също има своята роля. Колкото по-спокойни сте вие, толкоз по-спокойно ще го одобряват и те.

С какво можем да помогнем на първолаците, с цел да се приспособяват по-лесно към учебния темп?

 За началното обучение и съответно за първи клас бих споделила, че учителят има доста огромно значение. Тя/той става нещо като втори родител, модел на подражателство, престиж, от който се търси утвърждение. Първата отговорност на началния преподавател е да сътвори атмосфера на прочувствено успокоение и сигурност в класната стая. Децата, изключително дребните, не могат да учат от хора, които не харесват. Тоест посланието към родителите е – доколкото ви е допустимо, избирайте преподавател, на който можете да се доверите, и продължавайте да подкрепяте детето си. То може да е уплашено от това, че към този момент е „ огромен и възпитаник “.

Кое в образователния развой е най-стресиращо за децата съгласно Вас?

 От опита ми с възпитаници до в този момент – реакцията на родителите. От децата, които идват в кабинета ми, когато имат проблем в учебно заведение с оценки или държание, най-вече се тормозят от реакцията на родителите си. Следващият фактор е обществената среда и къде се вписва по отношение на съучениците си. И не на последно място е отношението на учителите. Децата са извънредно чувствителни и възприемчиви към държанието на своите учители. Чак по-късно идва размерът на материала, който може да бъде теоретичен доста по-лесно, в случай че детето се усеща добре.

 Какво биха могли да създадат родителите и учителите, с цел да облекчат ненапълно равнището на стрес, на което са подложени всекидневно децата ни?

 Много е значимо да възпитаваме в децата убеденост, че ги обичаме поради това, което са, а не поради това, което реализират. Също по този начин да са спокойни, че даже да се „ провалят “ ще намерят поддръжка, както вкъщи, по този начин и в учебно заведение. Важна е работата в екип – сред родителите, учителите, администрацията на учебното заведение, в която включвам и учебните психолози и педагогичен съветници. Всички имаме обща цел – децата да са здрави и сполучливи. За да ги подпомогнем дейно, би трябвало да насочваме еднопосочни и синхронизирани послания.

 През пубертета децата стават още по-чувствителни, в този миг са и матурите след 7 клас и множеството са претрупани от спомагателни уроци и курсове. Как може да помогнем на децата да се оправят с този сложен интервал и да избегнат напрежението?

 Прегарянето (burn out) или постарому меланхолия от привършване не е положение, от което децата са застраховани. Има някои универсални правила за попречване на прегарянето:

• сън, като всеки човек има потребност от друго количество сън, само че за младия организъм не трябва заспиването да е след 22.00 ч.;

• физическа интензивност – в случай че може, ежедневна, по този метод се усъвършенстват тонусът и концентрацията;

• метод на хранене – качествена ли е храната, която се приема и какъв брой регулярно;

• занимания – не трябва отговорностите да запълват напълно всекидневието, да вършим нещо, което обичаме има благоприятен резултат върху мозъка

• време със семейство и другари – споделените прекарвания с обичани хора спомагат производството на хормоните на щастието, дават ни сила и защищават от изолираност, която може да бъде рискова.

• три часа съсредоточено учене в един пълноценно изживян ден имат повече резултат от непрекъснато седене над уроците.

 Тестовете и изпитите ли са по-големият източник на стрес за децата или високите упования и условия от страна на родителите?

 В по-горните въпроси засегнахме тази тематика. Определено високите упования и упоритости на родителите се отразяват най-вече. Познавам и случаи на блестящи възпитаници, които са такива, тъй като получават цялостната поддръжка от родителите си. Не се опасяват от реакцията у дома и това им освобождава сила, която посвещават на ученето с готовност. Разбира се, би трябвало да се откри салдото сред условието и неглижирането, тъй като безспорната индиферентност на родителите към учебния триумф също дава отрицателни резултати.

Какви са признаците, които могат да подскажат на родителите, че може би детето им има някакъв проблем в учебно заведение?

 Първо – върви ли с готовност на учебно заведение. Ако не – на какво се дължи това; дали е проблем с ученето или е обвързван със обществен спор. Колко и какво споделя с вас детето; в случай че стартира да се изолира от вас или да забива взор в телефона, може би има нещо, което го тормози. Влошаването на триумфа. Храненето – храни ли се по-малко или пък прекомерно доста. Всички изброени могат да бъдат знаци, че детето претърпява някакъв проблем. Той може да е обвързван с учебно заведение, може и да е от друго естество.

Какво би трябвало да направи един родител, в случай че открие притеснителни признаци в държанието на детето си?

 Да приказва с него. Ако не е задоволително, да приказва с учителите и/или учебния психолог. Да приказва с приятелите му. Много е значимо родителите да познават приятелите на децата си. Приятелят може да има доста позитивно, само че и извънредно отрицателно въздействие, изключително в юношеската възраст. Ако казусът е бездънен – консултация с психотерапевт.

В България, сякаш е срамно да се обърнеш за помощ към психолог. Промени ли се тази настройка през последните години, какви са Вашите наблюдения?

 В българското общество към момента има стигма по този въпрос, по тази причина ще поясня, че не е нужно съществуването на душевна болест, а на душевна болежка за търсене на помощ от психолог или психотерапевт. Със сигурност, обаче, смяна за последните 10-15 години се вижда. Все повече хора се обръщат към услугите на експерти в областта на логиката на психиката, което свързвам с по-високо равнище на осведоменост и начетеност по тематиката.

Каква е ролята на учебния психолог и по кое време е редно децата и родителите да се извърнат за помощ към него?

 Чувала съм всевъзможни догатки и тълкования за работата на учебния психолог. Факт е, че когато аз бях ученичка, никой не знаеше каква е ролята на психолога. Днес, считам, че обстановката е друга. Поне в учебното заведение, в което работя, се стремим да развиваме цялостната персона на ученика, освен неговия научен триумф. В кабинета ми организирам съвещания с сред 2 и 7 възпитаници дневно. Много се веселя, че децата сами ме търсят, като колкото и презентации да направя на един клас, максимален резултат имат персоналната рекомендация и усещания, които те споделят между тях.

 Учениците идват при мен по разнообразни мотиви, от спор с връстник до загуба на член на от фамилията. Изключително чувствителни са към родителите си, както от отношението, което имат към тях, по този начин и от това посред им. Съдържанието на консултациите е конфиденциално, в случай че не става дума за риск за живота. Случва се да се срещам и с родители, когато, да вземем за пример, детето желае да им показа нещо, само че не намира метод. Тогава, със единодушието на ученика, го подкрепям в връзката. Търсят ме и родители, които са обезпокоени от несъмнено държание на детето си. В случаите на фамилен проблем предлагам фамилна терапия, защото фамилията е взаимосвързана система. Добре е всичките й членове да вземат участие в процеса на изясняване и превъзмогване на спор или контузия.

Как родителите да беседват с децата си по отношение на другите зависимости – алкохол, опиати – съществува ли предварителна защита и каква е тя?

 Доколкото знам, в всеобщия случай, споделяйки общоизвестна информация и поуки. Аз повеждам здравен курс в учебно заведение за 8-ми и 9-ти клас, който обгръща тези тематики. Доколкото ми е известно, това не е процедура във всяко учебно заведение. Дори и да е, това не измества ролята на родителите и най-много техния персонален образец по отношение на алкохол и цигари. Децата не слушат какво им споделяме, а какво им демонстрираме. Това не значи наложително, че в случай че пушите и детето ви ще пуши, както и противоположното. Най-добрата предварителна защита е детето да се усеща несъмнено, обичано и щастливо, с цел да няма потребност да „ бяга от действителността “ посредством наркотични субстанции.

Понякога фамилията се състои с изключение на от родители и деца, и от баба и дядо, което постоянно поражда спорове от друго естество. Възможно ли е да помогнете със съвет по какъв начин родителите биха могли да водят ефикасна връзка, тъй че да се тушира напрежението и то да не въздейства значително както на връзките сред съпрузите, по този начин и да се построи един общ метод по отношение на възпитанието на детето?

 Това си е въпрос за 100 000. Многопластов е въпросът, защото връзките във всяко семейство са строго самостоятелни. Веднага се сещам за ТЕDx презентацията на Стийв Кайл, който беше следил въпросния феномен на засилено присъединяване на бабите във възпитанието на децата в България. Презентацията е в кръга на шегата, несъмнено, само че да, несъмнено бабите/дядовците у нас имат огромна роля. Дори и да са най-страхотните баба и дядо, обаче, нищо не заменя мама и баща. Родителите са хората, които носят отговорността за децата си, а техните родители могат да имат подкрепяща функционалност. Не бива двете да се смесват. Личното пространство също е доста значимо. Не единствено физическото, само че и психическото. Личните граници прекъсват симбиозата в връзките и дават опция за зряло и пълноценно другарство.

Инфо: www.bezdrama.com